Един от онези дни- когато се чувстваш още по-депресиран, сякаш няма никакъв изход от никъде. Искаш да бъдеш сам, да се скриеш и да не се показваш.
Когато нямаш и човек до себе си, който да разбира през какво преминаваш е направо непоносимо. Охх, как ми се иска в момента да има някой до мен, който знае какво е да си паника, какво е да си депресиран до такава степен, че да не знаеш какво да правиш. Само да е до мен, не искам да ме успокоява, не искам да ми говори, искам просто да стои до мен.
Понякога не са нужни думи, за да успокоиш някого или да му вдъхнеш кураж. Понякога се иска просто човек, който знае какво е!
Всички, които в такива моменти ти казват: "Стегни се!", "Сам трябва да се справиш!" и т.н.....Вие въобще знаете ли за какво говорите?!
Битовизмите, с които човек се занимава всеки ден не ме притесняват, не са те причината да се депресирам, не че не ми се иска, напротив даже- ще ми е по-лесно! Но когато не можеш да пребориш себе си, няма как да не се депресираш!
Няма как да не затвориш в стаята си, сам и да мислиш как по-лошо от това не може! Сигурно може и по-лошо, но за да го кажеш, трябва да си голям оптимист! :) А когато имаш паническо разстройство си наясно, че само на оптимизъм не може да се разчита! :)
Явно днес е просто един от онези дни....
Няма коментари:
Публикуване на коментар