Как си? Как се чувстваш?

Това са два от "любимите" въпроси!- Как си? Как се чувставаш?

За мен лично е много дразнещо, постоянното питане- от родители, приятели, доктори.

Не казвам, че не искам да се интересуват от моето състояние, но когато съм добре или се чувствам добре- ще се разбере!

Постоянното питане, няма да ме промени, а напротив понякога ме кара да се чувствам още по-зле!

Когато хората ти задават въпроса "Как си?", обикновено очакват да чуят, че си добре, горе-долу и т.н, но никога, че си зле, че си паднал в такава дупка, че не знаеш дали ще можеш да се изкатериш обратно. Че не знаеш какво да правиш вече, как ще се оправиш и как ще живееш живота си пълноценно!

Затова понякога, когато някой ми зададе поредния въпрос, ми се ще, не да кажа, а да изкрещя, както се пее в песента на Jessie J:



...чувствам се малка, съкрушена и толкова уплашена,
не искам да бъда тук повече!
Искам да съм някъде другаде,
нормална и свободна, каквато бях преди...

Ще полудея!
Изгубих умът си,

ще полудея!

Понякога трябва да сложим маската на обикновения човек и да отговаряме "Добре съм" дори, когато не сме и ни идва да полудеем!