Казвам се Светослава и съм на 21 години.
За какво?
От тези 21 години знам за 4 от тях, в които, със сигурност, страдам от паническо разстройство. Преди това не бях сигурна какво е!
Като за начало ще напиша какво представлява паническото разстройство:
Паническото разстройство представлява ирационален страх. Определя се като страх без видима причина. Най-честите симптоми са:
- Сърцебиене и ускорен пулс
- Замаяност
- Треперене
- Чувство за нереалност
- Горещи и студени вълни
- Потене
- Дискомфорт в корема
- Страх от полудяване или загуба на контрол
- Страх от умиране
И преди някой да си направи заключението, че хората страдащи от тази БОЛЕСТ са напълно побъркани, искам да кажа, че който не го е изпитал, няма идея за какво става въпрос!
Въпреки че тенденцията на увеличаване броя на нервните разстройства в България да нараства, все още има хора, които не разбират напълно за какво става въпрос! Толкова по-лошо за нас- тези, които страдаме от тях!
И накрая: Защо?
Реших да създам този блог, за да споделя за своята битка, която водя с Паниката, седенето вкъщи (предизвикано от тази болест), невъзможността да прогресирам в живота и да следвам мечтите си, защото страхът ме сковава всеки път, когато се опитам да направя нещо по-въпроса. Най-лошото е, че се чувстваш безсилен!
Има случаи, в които хората успяват да се справят сами с проблема си, но аз не съм от тях и не смятам, че е срамно да потърсиш помощ за проблема си!
Гледала съм предавания, в които се дискутира паническото разстройство, но до сега не съм видяла някой от интервюираните да е с обърнато лице към камерата и да каже: "Да, аз имам проблем и той се нарича паническо разстройство!"
И аз бях една от тези хора, но реших да кажа: "Да, аз имам проблем и той се нарича паническо разстройство!"
Преди всичко искам да накарам хората, които не разбират- да разберат. А тези, които страдат от това, да намерят поне някаква утеха в постовете ми, че не са сами, че има и много други, които не успяват да се преборят без помощ, които все още не са се преборили!
Има случаи, в които хората успяват да се справят сами с проблема си, но аз не съм от тях и не смятам, че е срамно да потърсиш помощ за проблема си!
Гледала съм предавания, в които се дискутира паническото разстройство, но до сега не съм видяла някой от интервюираните да е с обърнато лице към камерата и да каже: "Да, аз имам проблем и той се нарича паническо разстройство!"
И аз бях една от тези хора, но реших да кажа: "Да, аз имам проблем и той се нарича паническо разстройство!"
Преди всичко искам да накарам хората, които не разбират- да разберат. А тези, които страдат от това, да намерят поне някаква утеха в постовете ми, че не са сами, че има и много други, които не успяват да се преборят без помощ, които все още не са се преборили!
Няма коментари:
Публикуване на коментар